Криминализирането на „фалшивите новини“ може да застраши истинската журналистика

587

Правителствата, прокарващи закони, които превръщат „фалшивите новини“ в престъпление, рискуват да застрашат истинската журналистика – случайно или умишлено

Алана Шетцер, The Conversation

Бързото разпространение на фалшиви новини може да повлияе на милиони хора и да окаже влияние върху изборните резултати или финансовите пазари. Проучване за влиянието на фалшивите новини върху президентските избори в САЩ през 2016 г. например установи, че фалшивите новини за Хилъри Клинтън са били „много силно свързани“ с отрицателния вот за нея от избирателите, подкрепили Барак Обама на предишните избори.

За да спрат нарастващото влияние на фалшивите новини, някои държави започнаха да криминализират създаването и разпространението на умишлено невярна информация. Сингапур е последната страна, приела закон срещу фалшиви новини след Германия, Малайзия, Франция, Русия и др.

Използването на законодателни мерки за борба с фалшивите новини обаче може да не е най-добрият подход. Защитници на правата на човека, юристи и други експерти се опасяват, че тези закони имат потенциал да се превърнат в средство за злоупотреба, което задушава свободата на словото или непреднамерено спира легитимни онлайн публикации и сайтове.

Новият закон в Сингапур дава на министрите значителни правомощия да определят какво е „фалшива новина“ и да нареждат на онлайн платформи премахване на съдържание, ако смятат, че то е против „обществения интерес“. Обхватът на обществения интерес е доста разтеглив и включва заплахи за сигурността, честността на изборите и публичното възприятие за правителството. Това очевидно може да доведе до злоупотреби и означава, че всяко съдържание, тълкувано като притеснително или вредно за имиджа на правителството, може да се окачестви като „фалшиви новини“.

Организации за защита на свободата на словото и правата на човека са загрижени, че законовата забрана на фалшиви новини може да се използва като инструмент за ограничаване на свободата на словото и срещу лицата, подаващи сигнали за нередности („whistleblowers“). Подобни проблеми се наблюдават в Малайзия и Русия, които са подложени на обвинения, че използват своето законодателство срещу фалшиви новини, за да цензурират свободата на словото и особено критиките към правителството.

Бившето правителство на Малайзия криминализира фалшивите новини през миналата година, превръщайки ги в престъпление, наказуемо с глоба до 500 000 малайзийски рингита (около $ 120 000 щатски долара) или 6 години лишаване от свобода, или и двете. Новото правителство обеща да отмени закона, но засега все още не го е направило .

През април Русия забрани фалшивите новини – които смята за всяка информация, показваща „явно неуважение“ към държавата. Неспазването на закона може да доведе до 15 дни затвор.

Разграничаване на законно и незаконно съдържание

Проблемите, които идват с приемането на законодателни актове срещу фалшивите новини, не се ограничават до държави със съмнителна история по отношение на изборния процес и свободата на словото. Дори страни като Германия се сблъскват с трудности при прилагането на законодателството по начин, чрез който в мишената да не попадне и легитимно съдържание.

Германският закон влезе в сила от 1 януари 2018 г. Той е насочен към социални медийни платформи като Facebook и Twitter и изисква от тях да премахват постове, съдържащи реч на омразата или фалшива информация, в рамките на 24 часа. Платформата, която не спазва този закон, е заплашена с глоби до 50 млн. евро.

Сега обаче правителството преразглежда закона, защото се оказва, че той спира прекалено много информация, която не би трябвало да бъде в неговия обхват. Асоциацията на германските журналисти се оплака, че социалните мрежи са станали твърде предпазливи и отказват да публикуват нещо, което може да бъде неправилно интерпретирано от закона. Това би могло да доведе до увеличаване на автоцензурата, включително до автоцензуриране на информация от обществен интерес.

Алтернативи на държавното регулиране

Просто гласуването на закон срещу фалшивите новини може да не е най-добрият начин за справяне с проблема. Европейският съюз, в който се увеличива избирателната подкрепа за екстремни десни политически партии, въведе доброволен практически кодекс срещу онлайн дезинформацията през 2018 г. В него са регистрирани Facebook и други големи социални мрежи, но вече има опасения, че кодексът е бил „смекчен“, за да сведе до минимум количеството съдържание, което трябва да бъде премахнато или редактирано.

Винаги, когато правителствата участват в регулирането на медиите – дори и с най-добри намерения – има възможност за корупция и намаляване на истинската свобода на словото. Саморегулирането в сектора също е проблематично, тъй като компаниите собственици на социални мрежи често не успяват да прилагат обективна политика върху себе си. Принуждаването на тези компании да поемат отговорност за съдържанието на своите сайтове чрез глоби други наказателни мерки обаче би могло да има ефект.

Друга възможност е участието на медийните браншови организации. „Репортери без граници“ например стартира инициативата Journalism Trust, която може да доведе до създаване на бъдеща система за сертифициране, служеща като „гаранция“ за качеството и достоверността на информацията пред читателите. Общите стандарти все още са предмет на дискусии, но вероятно ще включват теми като собственост на компанията, източници на приходи, независимост и прилагане на етични стандарти.



Алана Шетцер (Alana Schetzer) е журналист на свободна практика и лектор в Университета в Мелбърн. Статията е публикувана в The Conversation под Creative Commons лиценз.
 
снимка: John IglarPixabay