Крейг Силвърман за дезинформацията, фалшивите новини и демокрацията

237

Когато Крейг Силвърман говори за военизирането на социалните медии, спада на доверието в институциите и професионализацията на медийното манипулиране и дезинформационните операции, трябва да обърнем внимание.

Силвърман е редактор медии в BuzzFeed News и експерт в областта на дезинформацията и фалшивите новини. Той започва да работи по темата през 2014 г., докато разследва разпространението на дезинформация в социалните медии и новините в Центъра за цифрова журналистика на Колумбийския университет. Силвърман изследва задълбочено глобалната информационна криза – от проследяване как се разпространяват слухове в интернет до разкриване на кампании за манипулиране на търсачките.

Той взе участие в Конференцията за глобална разследваща журналистика (GIJC) в Хамбург в края на септември, където сподели съвети как да се разследват мрежите за дезинформация. В своето интервю пред International Journalists’ Network (IJNet), дадено по време на конференцията, Силвърман обсъжда предизвикателствата, пред които са изправени журналистите днес, страховете си за бъдещето и защо все пак не е песимист по отношение на демокрацията.


Доколко добре разбираме как се манипулира информацията днес?

Някои неща са постоянни. Например злоупотребата и експлоатацията на големи социални медии и платформи за търсене продължава в световен мащаб. Също така е много трудно да проследите какво се разпространява в приложенията за съобщения (месинджърите), за да разберете колко хора са били изложени на дезинформация и да разберете произхода на съобщението. Манипулирането чрез изображения също продължава да напредва с наистина висока скорост.
Забелязва се и един вид професионализиране на операциите за манипулиране на медиите и разпространението на дезинформация – фирми, които можете да наемете във Филипините, в Индия, в страни по цял свят, специализирани в предоставянето на тези пакетни услуги за клиенти.

Докато технологиите продължават да се развиват, както и средствата за манипулация, вашата работа става все по-трудна?

Има нещо като оръжейна надпревара по отношение на технологиите и продуктите, които дават възможност на хората да манипулират цифровата среда. Тъй като новинарските отдели нямат много пари, не много хора разработват цялостни технологични решения, които откриват тези неща. Това е проблем. Може ли нюзрумът изобщо да знае какво точно е извършено или то е вече толкова напреднало, че дори не можем да го засечем?
Конкретен пример за това са ботовете. Има безплатни технологии, които служат за откриването им, като Bot Sentinel и BotOrNot, но се опасявам, че най-усъвършенстваните ботове вероятно са проектирани така, че да побеждават всички тези системи.

Говорихте за опасностите на deepfake технологиите по време на Азиатската конференция за разследваща журналистика (IJAsia18) през миналата година. Това все още ли ви тревожи?

Всички очакват появата на доста ефективно deepfake видео, но се чудя дали през следващата година няма да видим нещо, което всъщност е автентично, а ще бъде практически отхвърлено като deepfake и след това ще причини масов срив на доверие.
Ако съществува среда, в която можете да подкопаете не това, което е фалшиво, и да го направите убедително, а да подкопаете онова, което е истинско – това ме притеснява още повече.

Студията на проф. Шон Розенберг за края на демокрацията намеква за фалшиви новини и социални медии. И вие ли сте толкова голям песимист, колкото е той?

Не съм такъв песимист. Мисля, че сме изправени пред един от най-големите тестове за демокрацията и не го предвидихме. Усещам, че съм бил наивен, обръщайки се назад към моменти като Арабската пролет с убеждението си, че социалните медии ще бъдат инструмент за внос на демокрацията в повече части на света. Трябва да третираме това като много сериозен въпрос и да помислим как може да бъде възстановена вярата в нашите демократични системи и институции. Трябва да помислим и за това как социалните медии могат да бъдат използвани по начин, който да изпълни обещанието, което всички смятахме, че те ни дават преди години.
Оптимист съм, че хората по света вече са запознати с тези заплахи и работят по различни начини, за да се преборят с тях. Правителствата са активни, индустрията е активна, академичните среди и медиите са активни. Само преди няколко години това не беше така.

Колкото повече се разпространяват фалшивите новини, толкова повече губим доверие като общество. До какво ще доведе това?

Ако спрете да вярвате на каквото и да е в обкръжението си и не разбирате къде да вложите доверие, тогава наистина се откъсвате от света около вас. Вкопчвате се в нещата, които изглеждат най-близки и реални, което често ще бъдат вашите естествени човешки пристрастия. В много случаи това води до възхода на авторитаристи, които ви дават лесни отговори в моменти на несигурност.

Ако трябва да предвидите сценарий за фалшиви новини през следващата година, какъв ще бъде той?

Едно от нещата, на които може да станем свидетели, са представители на държавата, които използват възможностите на дигиталната реклама и я експлоатират, за да разпространяват дезинформация или я таргетират с цел събиране на данни от хората. Например, ако Китай използва някои от своите държавни хакери, за да проникне в инфраструктурата за дигитална реклама, да разпространява злонамерен софтуер чрез реклами и да заразява потребителите с цел събиране на данни или информация.
Мога да изброявам безкрайно, но, както казах, най-много се притеснявам от нещата, които може да се случват, а ние не можем да видим.

Какво могат да правят журналистите в този сценарий?

Журналистите трябва да осъзнаят, че имаме някакъв елемент на авторитет, когато сме в тези платформи. Хората очакват от нас да бъдем източници на достоверна информация, така че е важно да помислите кое усилвате – какво харесвате, споделяте и ретуитвате. Ако виждате неща, които са фалшиви, трябва да помислите дали не е време да ги изобличите.

Как журналистът може да реши кога да разобличава фалшиви новини?

Ако видите нещо, което не е вярно, но само няколко хиляди души се ангажират с него и то не се разпространява, съществува риск, че, опитвайки се да го разобличите, в крайна сметка му предоставяте по-голямо разпространение. Дали това съдържание е нещо, което може да изложи вашата аудитория на потенциален риск? Друго нещо, което трябва да се вземе предвид, са действителните хора и организации, помагащи за разпространението на това съдържание. Разпространява ли се от проверени акаунти, политици и други влиятелни хора?
Това са неща, които журналистите трябва да имат предвид, когато се опитват да преценят дали е време да действат публично и да го разобличат или да продължат да го наблюдават и да видят как се развива. Много пъти в нашата работа гледаме, чакаме и наблюдаваме, защото не бива да сме небрежни по отношение на онова, което размножаваме или развенчаваме.



Интервюто взе Сунайна Кумар, независим журналист от Делхи, Индия.
Изображение: Helloquence
 (Unsplash)