Съветът на Европа: Спирането на БНР е насочено срещу редакционната независимост

145

Спирането на ефирното излъчване на БНР е знак за уязвимост на редакционната независимост, отбелязва в свое становище Съветът на Европа.

Ръководството на Българското национално радио (БНР) изключи предавателите на радиостанцията за пет часа в сутринта на 13 септември 2019 г., след като журналистите от радиото отказаха да приемат отстраняването на Силвия Великова, водеща на сутрешното предаване в най-слушаното програмно време.

Случаят е знак за уязвимост по отношение на независимостта на обществения оператор от политически натиск. Внезапната заповед за прекъсване на излъчването, включително на основната новинарска програма „Хоризонт“, е подложено на критики като произволна и непропорционална намеса в свободата на медиите и независимостта на обществения оператор.

Г-жа Великова, чийто ресор е свързан с проблемите на съдебната независимост и корупцията, бе отстранена на предния ден насред спорове относно обстоятелствата по назначението на Иван Гешев за нов главен прокурор. Официалното предложение за назначението на г-н Гешев без публичен и прозрачен процес на подбор предизвика протести на гражданите. В деня на спряното излъчване се проведе пореден протест на журналисти пред централата на БНР в София.

След прекъсването на ефирното излъчване премиерът Бойко Борисов се намеси и поиска г-жа Великова да бъде възстановена на работа, а тя съобщи, че се връща към своите задължения. Редакторът, който я е отстранил, подаде оставката си след действията на премиера.

Безпрецедентното спиране на всички излъчвания на радиото в праймтайма се дължи на „технически причини“, твърди ръководството. Регулаторният орган, Съветът за електронни медии, започна цялостно разследване на случая. Съобщава се също, че и прокуратурата разследва кой е отговорен за спирането на излъчванията.