Правителството няма политическа воля за решаване на проблемите, свързани със свободата на словото в България

18


Позиция на АЕЖ-България за поредния спад на България в годишния „Индекс на медийната свобода“ на международната неправителствена организация „Репортери без граница“. България заема незавидното 87 място, седем позиции на долу от предишния индекс на международната организация.

Поредният спад на България в международната класация за свободата на словото на „Репортери без граници“ показва, че българските журналисти продължават да имат усещането за засилващ се политически и икономически натиск върху тях. Въпреки уверенията на управляващите и лично на премиера, че в страната няма проблеми със свободата на словото, очевидно мнението на работещите в медиите е различно. Класацията на „Репортери без граници“ се изготвя на базата на допитване до представители на сектора в съответната страна, по тази причина тя отразява по-скоро тяхното, до голяма степен, субективно усещане. Това вероятно обяснява и защо България изостава от страни с много увредена медийна среда.

Независимо от всички негативни сигнали вън и вътре в страната, изглежда правителството реално няма никаква политическа воля да стимулира плурализма на медиите и да спре порочните практики на задълбочаваща се концентрация на медийния пазар. Остава впечатлението, че премиерът се опитва да наложи един лицеприятен образ на медиите, повтаряйки в страната и пред еврокомисаря по цифровите технологии Нели Крус едни и същи празни обещания, които се подемат от изданията, обслужващи правителството. Опасяваме се, че ситуацията може допълнително да се влоши с наближаването на изборите и предвид факта, че все още няма адекватна регулация на политическата реклама в медиите.

Доказателство за това е и безпрецедентния дипломатически натиск, на който страната е подложена във връзка с порочната медийна среда. Само за няколко месеца състоянието на свободата на словото в България бе подложена на сериозни критики от посланиците на Франция, Великобритания, Германия и САЩ, като новият американски посланик открито заяви, че е наясно, че български издания са подлагани на политически и икономически натиск. Всички си спомняме и писмото на германския посланик Матиас Хьопфнер, в което той протестира срещу цензуриране на неговото изказване в интервю за проправителствения в-к „Монитор“.

Стъпка към по-голяма прозрачност може да бъде направена, ако правителството обяви публично какви средства от държавния бюджет и от еврофондовете са били разпределени към медии в последните четири години. Важно е статистиката да е за всяка институция поотделно, както и да се посочват кои точно медии са се ползвали от тези средства за какви услуги и по какъв начин са били избрани. Тази година за пореден път непрозрачно се разпределят 14 млн. евро по оперативните програми за реклама в медии. Притесняващо е, че това се случва в годината на предстоящи парламентарни избори. От друга страна, предвид съществуващите подозрения, че банки стоят зад опит да се създаде господстващо положение на медийния пазар, призоваваме държавните институции да публикуват актуална статистика за депозитите, които имат в различните търговски банки.