Медийната 2019 г.: Думата имат журналистите

1605
Акция "Да дадем сигнал"

Има едно проклятие. То гласи: „Дано живееш в интересни времена!“. С тази китайска мъдрост Тери Пратчет започва романа си “Интересни времена”. В навечерието на новата 2020 г. сякаш можем да заключим, че българската медийна среда е трайно обхваната от проклятието на интересните времена, които достигнаха своя пик през 2019 г. Уви, интересните събития от света на медиите, които получиха необичайно широк отзвук през отиващата си година, рядко бяха с положителен знаменател. 

Разчистване на сметки с критични гласове, “падане” на ключови медии като частици от домино под влиянието на външни интереси, обвинения във фалшиви новини, безпрецедентни атаки срещу независимостта на публичните медии и актове на солидарност в тяхна защита…това са само някои от характеристиките на 2019 г. през призмата на медийния пейзаж. Но как изглеждаше годината в очите на преките участници в турболентните събития – журналистите? Попитахме членовете на разрастващата се общност на АЕЖ-България за техните мнения като част от традиционната ни поредица „Медийната година в 365 думи“. Вижте някои от тях в обобщението, подготвено от Мария Черешева. 

 

Разчистване на сметки

Катя Димитрова, Господари на ефира

В навечерието на Коледа, ако изобщо разчитаме на чудеса, можем да си помечтаем смяната на ръководствата в медиите да не е пряко обвързана с разчистване на сметки.

Както всяка година, вече отиващата си 2019-та поднесе редица предизвикателства пред журналистите и тяхното слово – цензура и още по-страшната автоцензура, нелеки условия на труд, зловещо понижаване на качеството и самокритиката в професията. За беда, с тези неща сякаш постепенно свикваме и споменаването им понякога звучи банално.

Банално, а и наивно може би звучи да очакваме нещо друго от това, което се случва всеки път, когато една медия смени собствеността или мениджърите си. Тази година обаче имахме ярки примери с някои от най-големите информационни канали в страната – БНР, БНТ и Нова телевизия.

Горещите месеци определено нагорещиха обстановката в големите медии. Малко след като Нова официално бе придобита от български бизнесмен, много ключови лица за телевизията се разделиха с работата си. Сред тях бяха разследващите журналисти Миролюба Бенатова и Генка Шикерова, на които така вежливо бе предложена „промяна на трудовите договори“. Не врат, ами шия…

Също в началото на лятото куп журналисти напуснаха спортния сайт Gong.bg заради натиск и редакционна намеса, както те самите обясниха.

Броенето на пилците през есента започна ударно, когато новото ръководство на националното радио се опита да свали предаването „Преди всички“ на Силвия Великова от ефир. Последваха бурни протесни и безпрецедентно прекъсване на програмата на БНР за цели 5 часа, поради което се наложи генералният директор на медията да подаде оставка. Предстои конкурс за нов шеф, който, да се надяваме, ще бъде по-внимателен или поне по-добре аргументиран в решенията си.

Когато Българската национална телевизия също се сдоби с нов генерален директор, и там не закъсняха скандалите. Ярък пример е уволнението на дългогодишния спортен журналист Камен Алипиев, познат и като Кедъра.

Важно е да уточним, че в доста случаи смяната на ръководството е свързана с уволнения и съкращения не само на журналисти, но и на кадри от администрацията на медиите, което също е знаково и важно. А вероятно дори не можем и да си представим какво се случва в по-малките или местни медии, където новините за целия този натиск често не стават обществено достояние.

Така че нека да си помечтаем всеки колега журналист или мениджър, който в момента или за в бъдеще ще оглавява радио, телевизия, вестник или новинарски уебсайт, да се опитва да гледа по-надалеч от обикновеното разчистване на сметки с хора, които не са му симпатични или застрашават омертата с властимащите и да се концентрират върху запазването на кадрите дори не заради тяхното име или известност, а просто заради качествената работа, която вършат.

Важно е.

Като не храниш куче да те лае, ще те подгонят хрътки и песове

Мартин Димитров, журналист на свободна практика

Знаете ли, започвам да си мисля, че ние от традиционните медии адски много се надценяваме. Вземаме твърде насериозно способността си да влияем на обществените и политически процеси, и, съответно, драматизираме твърде много ефекта от нашето потенциално (и наближаващо) изчезване.

Истината е следната – в петте години, откакто съм част от професията, станах свидетел на затварянето или превземането на доста от и без това малкото сериозни медии: BiT, „Правен свят“, който пожълтя за има-няма седмица, БНТ, а отскоро и „Нова“. Всяко едно от „свободните“, сиреч – критични към политико-олигархичната власт – издания има сериозни проблеми, съкращава персонал или се свива – последния смислен ежедневник, „Сега“, спира да излиза на хартия, а сайтът за алтернативна журналистика „Тоест“, също залязва тихо.

А не можем да кажем, че поне част от гилдията не си е вършила съвестно работата през годината – „Капитал“ изрови връзката на отровителите на Скрипал с България, „Свободна Европа“, „Биволъ“ и „бТВ“ разкостиха половината върхушка на ГЕРБ заради апартаментите им, Генка Шикерова разкри как порочни политически връзки са спомогнали за влошаването на кризата с чумата по свинете…

И въпреки това обществено значими последствия на практика няма. С много малки девиации, силите на статуквото повториха резултатите си на европейските и местните избори, избраха си удобен главен прокурор въпреки скандалите и си спечелиха отпадане на мониторинга от страна на ЕС.

Колкото и скандални да ни изглеждат процесите от последните месеци – от „Апартаментгейт“ до „НАПлийкс“ и отвъд, те не изглежда да могат да разклатят статуквото достатъчно, че то да се пропука. Падането на медиите една след друга също обаче не изглежда да намалява насъбитащото се обществено напрежение срещу властта или изкарването на показ на нейните провали, както доказва водната криза в Перник сега.

Разбира се, важно е да имаме критични умове, които да дълбаят в провалите на властта, но очевидно това ще продължи да се случва въпреки круширането на техните носители – вестниците и телевизиите.

Борбата с властта ще продължи, но тя ще е без правила, партизанска и брутална. Когато традиционните медии – „кучета пазачи“ на обществения договор, изчезнат, ще дойде ерата на кръвожадните хрътки, които ще нападат за да убиват. Или на бесовете, разнасяни от мними пропагандатори и инфлуънсъри по социалните мрежи. С всички последствия от това, както за властимащите, така и за обществото.

Игра на котка и мишка за информация между властници и репортери

Александър Шабов, основател и главен редактор на Актуално Свищов

И през 2019 година властници и репортери в Свищов се гледаха строго под вежди, както бе писал Вапцаров. Поредна година официалната информация от местната управа бе подсладена. Всеки критичен материал получаваше етикет  – „фалшива новина”.

Иначе за първи път обикновени граждани поискаха информация по Закона за обществена информация от кмета. Със смешни мотиви данните, колко е изхарчил за цветя, за медийно обслужване и за хонорари на юристи бе скрита. Искащите обаче се заинатиха и оспориха кметските мотиви пред Административния съд във Велико Търново. Темида отсъди – кметът да даде информацията, което така и не се случи…

В началото на август местната власт „забави” с дни информация за свинската чума по свинете за да не отмени фолк фестивал.

В края на същия месец местните управници се видяха в чудо – в началото на годината твърдяха, че старото градско сметище не се използва от години. То взе, че пламна и горя с дни, опровергавайки лъжата…

Месец по-късно, в разгара на свищовския панаир, града остана без вода за четири дни. Трябва ли да се уточнява, че отново липсваше адекватна информация от властници към граждани!

Тихомълком в края на годината на сайта на община Свищов, в раздел „Общинска документация“, в подраздел „Проекто-наредби“, бе „закачено“ предложение за увеличение на всички местни данъци и такси. Проектът бе добре закътан от хорските очи. В рубриката „Новини“, където е логично да бъде поместена подобна информация, се четат само хвалебствия. Предложенията за вдигане на данъци и такси не са повод за хвалене. Тях тихомълком ги пропускат…

“Пропуснато” бе и кметското предложение заплатата му да стане 3 хиляди лв. от 1 януари 2020 г. Общо взето нещата стоят така: “видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак”. Всички големи общини вдигат местните налози, но поради факта, че тенденцията е към това населението да се концентрира в големите градове…какъвто Свищов не е! Но понеже следваме примера им и понеже според кмета пари не стигат, той реши да си увеличи заплатата на 3000 лв., същата сума, колкото взема и кмета на Пловдив, но…”какво тук значи някаква си личност”? Къде е Свищов, къде е този малък, малък Пловдив.

За сметка на това, по същото време, регионални и национални медии гръмнаха с новината, че кметът предлага от 2020 година детските градини да са безплатни. И се почна едно браво, поздравления, едва ли не е настъпило второто Възкресение Христово, кметът е направил чудо, той работи с грижа за младите…

Играта на котка и мишка между репортери и властници ще продължи и следващата година. Или отново 365 дни с властта под вежди ще се гледаме строго и борим за информация…

Продължава демонтирането на обществения страж

 

Илия Вълков, Клуб “Z”, преподавател в УНСС

Големи размествания на медийния пазар – двете частни национални телевизии bTV и „Нова“ имат нови собственици, опозиционният всекидневник „Сега“ става седмичник, а културният вестник „К“ спира да съществува.

Съобразяването е форма на редакционни самоограничения. Оттеглянето на шведската компания „Модърн таймс груп” (MTG) от българския пазар и придобиването на Нова телевизия от братята Домусчиеви поставя под въпрос редакционната независимост на медията от политическия естаблишмънт. Новият собственик е фактор на няколко фронта – футбол, бизнес, а сега и медии. Бяха прекратени договорите на трима журналисти на телевизията, известни със своите разследвания. Наблюдава се кадрова миграция от Канал 3 в Нова.

Нечувано. През 2019 г.  за първи път „цензурата“ стана обект на разследване. Прокуратурата все още търси кой е поискал от отстранения от поста генерален директор Светослав Костов да отнеме съдебния ресор на журналистката Силвия Великова.

Журналистическа солидарност. Независимо от клановото разделение в медиите, тази година една част от журналистите показаха рядко срещана авторефлексия. Възроптаха срещу безпрецедентното спиране на „Хоризонт“ и натиска върху БНР в кампанията по избор на нов главен прокурор. А също така се солидаризираха срещу използването на компромати в местните избори – „Днес е денят“ постави граница.

И въпреки това: демонтирани микрофони по време на пресконференцията на  премиера Бойко Борисов и новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, отказ на политици и управляващи да отговарят на въпроси, демонстрации на сърдене, цупене. С няколко думи – все по-трудно е да бъдеш журналист. И това не е само в България. Дали ще го наречем “ефектът Тръмп” – “You are fakenews!”, или “синдромът Борисов” – “За това ли сега ще ме питате” – задаващите въпроси в медиите стават все по-малко.

Но още по-тревожно е, че хората, за които един журналист би трябвало да работи – гражданите, приемат всичко, което става в медиите като част от новата нормалност.

Ама няма как да има демокрация без да е здрава медийна среда. Както и не може да искаме да имаме нормална държава /каквото и да значи това/, без да се борим за нормални медии.

Засилване на натиска

 

Росен Босев, в. Капитал

 

Засилване на натиска. Това е най-краткото описание на медийния пейзаж в България през 2019 г.  А най-важните събития според мен са:

-продажбата на “Нова Телевизия” на братя Домусчиеви

-опитът за свалянето от ефира на “Хоризонт” на Силвия Великова

– спирането на БНР

-назначаването на Емил Кошлуков за генерален директор на БНТ

-продължаване на репресията срещу издателите на независими медии и журналисти.

-новият собственик на bTV

Основната мишена през 2019 година бяха публичните БНТ и БНР.  Новият генерален директор на БНТ Емил Кошлуков, избран при публична, но в никакъв случай прозрачна процедура от СЕМ, продължи делото на преждевременно подалия оставка Константин Каменаров, но с още по-голямо усърдие, което се видя от смяната на редакционната политика на националната телевизия.

Опитът за свалянето от ефир на Силвия Великова, която с пунктуалните и резонни въпроси изкарваше от нерви и настоящия и бившия главен прокурор, показа нагледно, че разделението на властите вече е относително понятие.

Новият собственик на “Нова” – братята Домусчиеви, които не крият близостта си до властта, имаше незабавен ефект. Разследващите журналисти Миролюба Бенатова, Генка Шикерова и Марин Николов бяха принудени да напуснат телевизията, като за сметка на това в медията бяха трансферирани кадри от  “Канал 3”, който от няколко години играе успешна на (про)правителствена информационна служба. 

В края на годината стана ясно, че независимият вестник “Сега” ще преустанови всекидневния си тираж и от 2020 г. ще излиза като седмичник. Така националните всекидневници (излизащи седем дни в седмицата) остават само двата проправителствени – “24 часа” и “Телеграф”.

Собственикът на независимия сайт “Биволъ” Асен Йорданов и семейството му бяха подложени на пълни данъчни проверки на базата на анонимен сигнал, а прокуратурата издаде европейска заповед за разследване срещу главния редактор на изданието – Атанас Чобанов. 

Прокуратурата повдигна ново обвинение срещу съиздателя на “Капитал” и “Дневник” Иво Прокопиев и продуцира показна акция в офиса на фирмите му, прецизно следвайки опорните точки в медиите на депутата от ДПС Делян Пеевски, които продължават да диктуват дневния ред на държавното обвинение.

В тази връзка – ключов момент беше изборът на нов главен прокурор Показателно е, че пропагандата около единствения кандидат имаше силен медиен ъгъл. Малкото критични гласове срещу единствения кандидат на поста незабавно ставаха мишена на клеветнически кампании в обръча от медии, обгрижващ спокойствието на властта. Нещо повече – станалият напоследък отново модерен жанр “протест в подкрепа” (по старому – манифестация) беше организиран от жълт сайт.

Журналистиката все още е жива

Иван Радев, АЕЖ-България

Поглеждайки към медийната 2019 г. със сигурност първо ни изникват множеството негативни тенденции и събития. Такива имаше в изобилие. Но все пак на този фон, могат да се откроят и признаци, че журналистика в България все още има и опитите за окончателното й сломяване могат да се върнат като бумеранг към своите автори. Годината започна под знака на Апартаментгейт. Интересното в тази история бе, че разкритията се правеха от журналисти, работещи за различни медии. Апартаментгейт разтърси сериозно политическия живот в страната, доведе до промени по върховете на властта, но ако у обществото все още липсва усещане, че е постигната справедливост, погледите е редно да се насочат към правосъдната система, тъй като в тази афера журналистите си свършиха работата – направени бяха разкрития, които управляващите не успяха веднага да заметат под килима според обичая си, въпреки целия пропаганден арсенал, който мобилизираха.

През 2019 г. журналистите успяха да се преборят с намеренията на властта да създаде сериозна пречка за работата им с въвеждането на 10 критерия в Закона за личните данни. Конституционният съд отмени тази разпоредба. Годината показа и че така нар. Закон “Пеевски” е неефективен – той не постигна прокламираната си цел да донесе прозрачност във финансирането на медиите и ще се запомни като безсмислено законодателно усилие, създаващо прекомерна, но неефективна тежест през медийния бизнес.

През годината имаше и няколко забележителни случая на журналистическа солидарност,. Бих откроил подкрепата за Росен Босев по повод очевидно скандалната и несправедливата присъда за клевета, приличаща на отмъщение от съдия, която е била обект на негови критични материали. Разбира се, подкрепата за Силвия Великова и редакционната независимост на БНР, довела до връщането на журналистката в ефир и до промени в ръководството на БНР. Солидарност бе и опълчването на група журналисти на онези, които петнят името на професията и се включиха в предизборната кампания с гнусни компромати.

През 2019 г. някои от най-силните критични гласове в българската журналистика загубиха работните си места. Добрата новина и тук е, че въпреки всичко, те намериха начин да продължат гласът им да се чува. Пример за това са Генка Шикерова и Миролюба Бенатова, които и след напускането на Нова телевизия успяха да привлекат вниманието на обществото с няколко силни свои материала. 

Бих искал да пожелая през 2020 г. примерите за журналистическа солидарност да продължат. Обществото има нужда от смела журналистика, на която да вярва, защото само тази журналистика може да разкрие къде е изтекла питейната вода на областен град или къде изтичат парите на данъкоплатците. И това е само първата крачка, но без нея няма как да се направи следващата и течовете да спрат. 

 

Снимка от акцията “Да дадем сигнал” пред БНР, автор Николай Стойков