Колко “ЕС” трябва в защитата на медийната свобода

66
АЕЖ-България

Може ли ЕС да се намесва в защита на свободата на медиите в страните членки? Това беше основният въпрос, който обсъдиха членовете на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) и представители на европейски институции на събитие по повод 50-годишнината от създаването на АЕЖ. Дискусията в Европейския парламент в Брюксел на 8-ми май.Извън общите пожелания за по-добра медийна среда в Европейския съюз, по-остър дебат се разрази около въпроса дали европейските институции носят отговорност за защита на свободата на словото и до каква степен те могат да се намесват. Според комисаря по цифровите технологии Нели Крус, ЕС не трябва да измества държавата в прилагането и защитата на основните свободи, каквато е свободата на словото. Тя заяви, че се получава парадоксална ситуация – от една страна хората искат от ЕК да въвежда нови регулации, свързани със защита на медиите, а от друга, ако комисията предприеме подобна инициатива, се надигат гласове срещу твърде голяма намеса на институциите във вътрешните работи на страните членки. Крус посочи като проблеми концентрацията на медиите и залезът на хартиените издания заради интернет, но според нея решението им може да се търси единствено с нови бизнес модели.

Накрая комисарят се обърна към журналистите с призива, че очаква от тях да дойдат най-добрите идеи за по-добра медийна среда. “Кажете ми какво ще работи. Помогнете ни да намерим начините да защитим медийната свобода”, заяви тя.

Уилиям Хорсли, специален представител на АЕЖ пред Съвета на Европа, обаче контрира, че Комисията вече е създала Агенция за защита на основните права и подобен модел би могъл да се приложи и по отношение на медиите.

Несъгласие по темата възникна и между двете представителки на ЕП, Дорис Пак от Европейската народна партия (ЕНП) и Ренате Вебер от Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ). Според Пак европейските институции нямат правомощия да се намесват в регулациите на медиите. Вебер от своя страна заяви, че Хартата на основните права на гражданите в ЕС е достатъчен инструмент, за да може например ЕК да задейства процедура срещу Унгария заради спорния медиен закон.

На фокус беше и скорошния случай в Гърция, където водеща журналистка получи заплахи от представители на Нацистката партия “Златна зора”, която взе 21 места в гръцкия парламент след изборите. Ксения Куналаки от Катимерини, която призова гърците да игнорират крайната политическа формация, получи индиректна заплаха чрез статия в партийния сайт, в която се разкриват лични детайли от живота й и се споменава 13-годишната й дъщеря без никаква връзка.

Въпреки призивите на журналистите ЕК да се намеси по случая, Нели Крус заяви, че този въпрос трябва да бъде решен от гръцката държава.

Според евродепутата Дорис Пак, това което могат да правят институциите по въпроса със свободата на медиите е да осигуряват финансиране за професионално обучение, семинари и защита на журналистите. Нейната колежка от ЕП, Ренате Вебер, обаче контрира, че институциите трябва да имат по-голяма роля в защитата на основните права, защото “иначе за какво ни е този Съюз?”, попита тя. Вебер допълни, че препоръките, които се изливат от европарламента и еврокомисията, постигат като красйна цел единствено да покажат липсата на политическа воля за истински действия.

Дебатът остана отворен, като за пореден път представилите на евроинституциите призоваха присъстващите журналисти да търсят и предлагат най-добрите решения на проблемите, като обещаха, че ще ги “чуят”.