Как едно пламъче се превръща в пожар, или защо учениците се вълнуват от дезинформацията?

465
Снимка: ЕП

Проблемът с бързото разпространение на дезинформация, налагането на социалните мрежи като основен източник на новини, както и интересът към създаването на видео съдържание, са сред основните причини медийната грамотност да попада във фокуса на работата на ученици и учители.

Това стана ясно на практическия семинар за ученици “Моите каузи в социалните мрежи”, който се проведе в Дома на Европа на 21 февруари, организиран от Асоциацията на европейските журналисти – България и Бюрото на Европейския парламент (ЕП) в България. Събитието, в което се включиха ученици и учители от 11 училища посланици на ЕП от цялата страна, е част от кампанията Дни на медийната грамотност, целяща да популяризира нуждата от въвеждане на медийна грамотност в образоването.

Участниците в обучението се запознаха с основните принципи за създаване на медийно съдържание, като акцент бе поставен върху проверката на фактите и техниките на създаването на текст и видео съдържание за социалните мрежи. С младежите работиха журналистките от екипа на АЕЖ-България Мария Черешева и Фани Бъчварова, споделяйки реални примери от работата си с текстово и видео съдържание и провеждането на успешни кампании в социалните мрежи.

„Аз прекарвам доста време в социалните мрежи и като по-запознат с фалшивите новинии това как една статия може да от едно пламъче да се превърне в пожар върху хората, ми е много интересно“, каза Робърт Илиев, десетокласник от столичното 97 училище.

Робърт сподели още, че част от ежедневната му рутина е да гледа блогове и всякакви видеа, като мечтата му е в бъдеще да прави блогове, или да стане кино продуцент.

Ето защо, по думите му, всички полезни съвети, които е получил за начина на снимане и търсене на теми за материалите, по които работи, ще му помогнат да се развива.

Неговият учител Сава Ташев сам е избрал фокусът в работата му с учениците тази година да е медийната грамотност.

„Смятам, че медийната среда в България е много токсична и това оказва огромно влияние върху развитието на обществото ни“, посочи той.

Донка Славчева, психолог в средно училище „Паисий Хилендарски“ в град Златица, също обръща специално внимание на развитието на критичното мислене и медийната грамотност на своите ученици.

„Учениците консумират информация основно от социалните мрежи. Телевизията и особено вестниците не са техният предпочитан начин за информиране и тъй като информацията е много динамична, залива ги отвсякъде, трябва да изградим у тях критичност каква информация да търсят, какво точно да търсят и в какво да вярват“, смята тя.

Като основен риск в тази посока тя посочва факта, че много често младите хора споделят информацията, публикувана от най-близките им приятели, която те автоматично приемат за вярна.

Ето защо, в заниманията си с учениците те пресъздават реални казуси от училище и анализират това как нещата, които те приемат за верни в социалните мрежи, после се пренасят като физическа агресия в реалния живот.

Темата за проблема с фалшивите новини вълнува и Самуил Младенов, ученик в 10 клас от училище „Паисий Хилендарски“.

„Това е нещо, с което се сблъсквам всеки ден, почти всеки се сблъсква с тези неща“, посочи той.

Самуил също би желал да развива умението си да създава видео съдържание, като каузата му е чрез това да популяризира интересите си в областта на ИТ сектора и астрономията в България и би използвам новите си знания за тази цел.

Участниците в обучението бяха насърчени да се включат в конкурса “Правото ми на мнение! Моите каузи в социалните медии”, насочен към всички ученици в страната на възраст между 14 и 18 г. Те могат да творят в пет категории – видео, подкаст, фото галерия, кратка статия и „стори“ за социалните мрежи, като най-добрите 10 участници ще участват в младежки хакатон “Дигитални решения за медийна грамотност: Правото ми на мнение”, който ще се проведе в първата половина на април в София.

Дните на медийната грамотност продължават и през март, като Дома на Европа ще бъде домакин на още един семинар за учители на 5 март. Събитията в рамките на инициативата се осъществяват с подкрепата на Министерството на културата, Посолството на САЩ, Бюрото на Европейския парламент в България и УНИЦЕФ.