Езикът на омразата от социалните мрежи не бива да получава още по-голяма публичност чрез медиите

587

АЕЖ с тревога следи употребата на език на омраза в български медии през последните дни. Считаме, че медиите не трябваше да разпространяват клиповете на момче от ромски произход и на неговата майка, които съдържат език на омраза. Етичният кодекс на българските медии гласи: „Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация“.

Не е наличен обществен интерес (по смисъла на Етичния кодекс), за да може да бъде оправдано разпространението на тези клипове в медиите. Предвид неадекватните коментари на авторите, не е взета предвид възможността, че може да става дума за хора, които се нуждаят от медицинска помощ. Вместо това те са третирани като изразители на легитимна гледна точка.

Припомняме, че съгласно Наказателния кодекс проповядването или подбуждането към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, е престъпление. Компетентните институции би трябвало да установят дали извършителите на подобни деяния могат да бъдат привлечени под отговорност и да им се потърси такава. Но в никакъв случай медиите не бива да популяризират посланията на подобни лица.

Даването на по-голяма публичност на тези клипове води до насаждане на нетърпимост на етническа основа и това ясно личи от лексиката, която използват медиите, които са ги публикували.

Медиите, разпространили тези клипове, не са отчели възможността авторът на един от тях да е непълнолетен. С това те грубо са нарушили няколко текста от Етичния кодекс, които ясно упоменават: „Ще проявяваме специална отговорност за спазване на правата на децата, включително и правото им да бъдат чути“; „Няма да се възползваме от тяхната (на децата) неопитност и доверчивост“; „Няма да публикуваме информация или снимки за личния живот на деца, освен ако не е от значителен обществен интерес“; „Няма да разкриваме самоличността на деца, попаднали в беда или засегнати от престъпления, когато това може да им навреди“.

Напомняме, че всички лица до 18-годишна възраст се ползват от закрилата осигурена от Закона за закрила на детето и Конвенцията на ООН за правата на детето. Етичното отразяване на деца е тема е подробно разгледано в пътеводителя, създаден от УНИЦЕФ и Асоциацията на европейските журналисти – България, и препоръчваме консултация с този документ, винаги, когато има съмнение, че обект на журналистически материал е лице, ненавършило 18 години.

Някои медии разпространиха и фалшиви новини за упражнено насилие спрямо автора на един от тези клипове. Тази информация бе пусната без проверка на достоверността от редица медии, като „насилникът“ бе героизиран и легитимиран от тях като източник на правосъдие. С това тези медии са в нарушение на следните текстове от Етичния кодекс: „Ще проявяваме предпазливост при разкриването на самоличността на жертви на престъпления и свидетели на престъпления…“; „Ще се въздържаме от възхваляващо или придаващо излишна сензационност отразяване на престъпления, насилие и жестокост“; „Ще внимаваме да не бъдем използвани за платформа от онези, които насърчават, подбуждат или прилагат насилие“; „Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти“; „Ще се стремим да проверяваме информацията преди нейното публикуване…“; „Винаги ще посочваме, когато информацията не е потвърдена“ (под „потвърдена“ се разбира тази информация, за която сме научили от официален източник, какъвто не може да бъде профил в социална мрежа).

В заключение, бихме посъветвали, езикът на омразата от социалните мрежи да бъде докладван чрез механизмите на съответната платформа и в случаите, в които се налага, да бъдат сезирани правоохранителните органи. Предоставянето на по-голяма публичност на различни изстъпления, може да доведе единствено да спирала на омразата и до насилие, провокирано от тази омраза.